Адаптация на „Wuthering Heights“, плитка като локва, блестяща на слънце

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

За да имате даже късмет да се насладите на „ Wuthering Heights “ на Emerald Fennell, би трябвало да го оставите да ви залее. Всеки натрошен яйчен жълтък, всеки сантиметър слуз от охлюв, всяка блестяща дъждовна капка на екрана – всичко е проектирано да стои хлъзгаво на повърхността, без да доближава повече от кожата.

Третият филм на английския публицист и режисьор, който ще бъде пуснат в петък, поляризира публиката след първия филмов откъс. Подобно на множеството режисьори, които са се опитвали да пренесат на екрана дивите британски тресавища на писателката Емили Бронте, Фенел взема решение да приспособява единствено първата половина от готическия разказ: да го отреже на колене, преди романтиката да се трансформира в проучване на контузията на поколенията. Версията на Фенел има евентуално 50% по-малко сюжетна линия и герои, само че 100% повече пръсти, пъхнати в устата, подиуми на мастурбация и секс.

В прочут смисъл беше надъхан да се провали от момента, в който бяха разкрити тези прословути кавички към заглавието; опит на Fennell да изпревари самите рецензии, които бяха оповестени тази седмица. „ Не мога да кажа, че върша Wuthering Heights, това е невероятно “, сподели режисьорът по време на обширната престурне на кино лентата. „ Това, което мога да кажа, е, че върша негова версия. “

Тези кавички не просто алармираха за индивидуалност, те сами по себе си бяха отпратка. В средата на 20-ти век филмовите заглавия постоянно се появяват в филмови откъси, затворени в кавички - или с цел да разграничат името на кино лентата в препълнен с текст афиш, или като стилистичен махмурлук от ерата на нямото кино. Този кинематографичен стандарт значително е изнемощял през 60-те години на предишния век, само че с неговото възкръсване Фенел демонстрира на публиката, че нейният филм има повече общо с историята на киното, в сравнение с с пасторския дом на Бронте.

Всъщност холивудската акомодация на режисьора Уилям Уайлър от 1939 година - с нейните показни тоалети и сантиментален фокус - се усеща като по-добро съпътстващо парче от истинския книжовен източник. За преосмислянето през 2026 година Фенел работи с дизайнера на костюми Жаклин Дюран, с цел да сътвори десетки костюми (само Кати, изиграна от Марго Роби, имаше 50), които бяха мощно въодушевени от екстравагантните, несамостоятелни и кемпингови тоалети от средата на века. Докато прави кино лентата, Фенел раздава книга, дебела инчове, с образни препратки, които обгръщат Скарлет О’Хара в „ Отнесени от вихъра “ (1939) до „ Магарешка кожа “ (1970). Ако към този момент не беше явно, точността на интервалите е идея, която Фенел просто не приема. Точка.

„ Всички си мислим, че до известна степен вършим драма от този интервал, а по-късно просто наподобява като през 90-те или когато е била направена “, сподели тя, говорейки дружно с Дъран на сесия с въпроси и отговори в лондонския музей Виктория и Албърт неотдавна. " Ние вършим костюми. Ние вършим филм. Това е спиране на недоверието, което е значимо да се признае. "

Костюмите на Кати във кино лентата на Фенел постоянно навлизат в територията на Уайлър: тя нервира другата си героиня Изабела Линтън за нейното обречено влюбване в Хийтклиф в имението Thrushcross Grange, до момента в който носи бяла рокля от тюл с кадифени приложения, която наподобява поразително сходна на рокля, която актрисата Мерл Оберон носеше на екрана в 1939. След това има кървавочервеното покривало с кадифена качулка и бяло кожено топло за ръце, което Роби носи, когато Кати посещава Грозовите хълмове за първи път, откогато се омъжи за Едгар Линтън. Oberon също облече кадифена качулка с кожена гарнитура и кожена грейка за ръце във версията на Wyler. Броят на бижутата, украсени на Роби, не наподобяват толкоз неуместни, когато видите Оберон да носи съвсем идентична тиара, обеци и диамантена огърлица с цветя към 87 години по-рано.

„ Когато ме попитат за какво костюмите са по необикновен метод, в действителност ми е мъчно да отговоря “, сподели дизайнерът Дуран в Лондон. „ Това е един тип инстинктивна, прочувствена причина. “ Фенел се съгласи: „ Това не е обвързвано с интервала, обвързвано е с прочувствената истина. “

Ранните рецензии на версията на Wyler признават същата сензитивност. През 1939 година филмовият критик на The New York Times Франк С. Нюджънт похвали кино лентата за това, че е „ прочувствен в представянето, тематиката и привлекателността “, макар че даже през предишния век страхът да не обидиш „ правилните от обществата на Бронте “ е бил огромен. В съзнанието на Нюджънт всевъзможни креативен свободи, взети от Уайлър, поддържаха това, което той виждаше като централна тематика на романа: бруталната обич сред Хийтклиф и Кати. „ Това, което направиха в резюме, е да отрежат несъщественото и да слагат значителното в по-ясен и по-остър фокус “, написа той. Без подозрение Fennell би приветствал критика като тази на Nugent през днешния ден. Остава да забележим дали публиката ще се захване с нейната акомодация в сходен дух.

В последна сметка Фенел се базира на интервал от историята, само че не 1847 година, когато Бронте написва романа, а не края на 1700 година, когато се развива действието му. Избирайки препратките си от огромния екран, а не от историята, тя направи филм за кинофили, а не за книжни червеи. Резултатът може да е плитък като локва в безоблачен ден, само че сигурно улови светлината.

( “Wuthering Heights ” се популяризира от Warner Bros., която е благосъстоятелност на компанията майка на CNN Warner Bros. Discovery.)